Гмуркането на затаен дъх (апнея) е много древна практика, тъй като в основата си тя не изисква никакво оборудване за потапяне под водата. Практикувано инстинктивно от много народи, живеещи близо до морето, днес то се е превърнало както в хоби, така и в състезателен спорт. То съчетава самоконтрол, познаване на човешките възможности и връзка с водната среда. Този текст разглежда историята на апнеята през нейните различни аспекти.
Дефиниция
Апнеята означава доброволно спиране на дишането за определен период от време, по време на потапяне във вода. В рамките на развлекателните дейности тя позволява наблюдение на подводната флора и фауна отблизо, много по-добре от шнорхелинга, който е ограничен до повърхността или плитките води. Всъщност практикуването на апнея се извършва на дълбочини между 20 и 40 метра, а отвъд това се счита за спортна апнея.
Тази практика често се свързва с подводни дейности като наблюдение, фотография, видеозаснемане или дори научни изследвания и състезания. С прости думи, апнеята се състои в задържане на дъха, докато се изпълняват различни задачи във водна среда.
Съществуват няколко вида апнея, включително статична апнея (задържане на дъха възможно най-дълго без движение), динамична апнея (плуване под вода на възможно най-голямо разстояние) и апнея с постоянна тежест (гмуркане до определена дълбочина с едно вдишване, без промяна на теглото или използване на задвижващо оборудване).
Произход и еволюция
Произходът на думата апнея идва от гръцката дума pnéô, която означава „дишам“, предшествана от отрицателната частица „а“, което може да се преведе като „без дишане“.
Ако се запитаме за произхода на тази дейност, изглежда, че още от праисторически времена народите край морето са използвали тази техника, за да събират миди.
Апнеята е древна практика, датираща от хиляди години. Първите гмуркачи на затаен дъх вероятно са били ловци-събирачи, които са се гмуркали, за да търсят храна, като миди или риба. Археологически доказателства показват, че древните средиземноморски цивилизации, по-специално гърците и римляните, са практикували гмуркане на затаен дъх. Много по-късно хората започват да събират морски гъби и корали за търговски цели.
Японските ловци на перли, Ама, и народът Баджау в Югоизточна Азия са съвременни примери за традиционни култури с дълга история на гмуркане на затаен дъх. В Япония и Корея този вид риболов продължава да се практикува и днес.
Технологичен и научен напредък
През десетилетията апнеята също се възползва от технологичния и научен напредък, който позволи на спортистите да преминат още по-далеч границите на своите възможности.
Оборудване
Въпреки че апнеята разчита основно на тренирането на физическите и умствените способности на гмуркачите, оборудването за апнея също играе решаваща роля. Например, неопреновите костюми са усъвършенствани, за да предложат по-добра термоизолация, позволявайки на гмуркачите да остават по-дълго в студени води, без да губят твърде много телесна топлина. Маските за гмуркане също се развиха, ставайки по-хидродинамични и предлагайки по-ясна видимост под водата.
Компютри за гмуркане
Компютрите за гмуркане се превърнаха в основни инструменти за гмуркачите на затаен дъх. Тези усъвършенствани устройства могат да проследяват параметри като дълбочина, време на гмуркане, сърдечен ритъм и дори насищане с кислород. Това позволява на гмуркачите да следят представянето си в реално време и да се уверят, че се гмуркат безопасно.
Научни изследвания
Научните изследвания донесоха по-задълбочено разбиране за физиологичните реакции на човешкото тяло при апнея. Проучванията върху рефлекса за гмуркане при бозайниците, например, показват как сърдечният ритъм се забавя и кръвоносните съдове се свиват, за да запазят кислорода и да защитят жизненоважните органи. Тези знания не само помогнаха на спортистите да подобрят резултатите си, но и допринесоха за напредъка в медицината на гмуркането и безопасността във водата.
Опазване на околната среда
Апнеята също играе важна роля в повишаването на осведомеността относно опазването на морската среда. Много професионални гмуркачи и любители активно се ангажират с инициативи за опазване. Те участват в почиствания под вода, изследователски проекти за морските екосистеми и кампании за повишаване на осведомеността за защита на океаните. Тясното обвързване между гмуркачите и водната среда ги прави по-наясно с нейната крехкост.
Състезания
Изобретяването на водолазния апарат през 19-ти век окончателно затвърди разликата между гмуркането на затаен дъх и гмуркането с акваланг.
С течение на времето апнеята се разви от дейност за оцеляване в спорт и развлекателна дисциплина. През последните десетилетия апнеята придоби нарастваща популярност благодарение на емблематични фигури като Жак Майол и Енцо Майорка, които привлякоха вниманието към тази практика чрез своите изключителни постижения.
Апнеята дори беше олимпийски спорт през 1900 г. и се надяваме отново да я видим там. Всъщност гмуркачката Алис Модоло изнесе олимпийския огън от 40 метра дълбочина на 18 юни 2024 г. в залива на Вилфранш-сюр-Мер.
AIDA (Международната асоциация за развитие на апнеята) постави основите на фрийдайвинга и разви тази дисциплина като признат спорт.
По-късно FFESSM обедини подводните дейности за отдих и състезания, създавайки правна рамка за обучение, инструктори, гмуркачи, лицензи и състезания.
Състезателната апнея се превърна в признат спорт с няколко официални дисциплини и състезания, организирани по целия свят. Основните състезателни дисциплини включват:
Статична апнея (STA)
В тази дисциплина състезателите трябва да задържат дъха си възможно най-дълго, оставайки неподвижни на повърхността на водата. Това е изпитание за чиста издръжливост и умствен контрол.
Динамична апнея (DYN/DNF)
Тази дисциплина включва плуване под вода на възможно най-голямо разстояние с (DYN) или без плувни перки (DNF). Състезателите трябва да съчетаят техника на плуване, релаксация и икономия на енергия, за да максимизират представянето си.
Speed endurance Apnea или средни дистанции (S&E Apnea)
В басейн тази дисциплина се състои в плуване възможно най-бързо на определен брой дължини на басейна (16 x 50 м). Възстановяването между две апнеи се оставя на преценката на гмуркача, който сам управлява общото си време.
Дълбочинна апнея
Вертикално въже служи като водач за спускане и изплуване. Тя се дели на няколко дисциплини.
Свободно потапяне (FIM)
В тази дисциплина състезателите се спускат и изплуват, използвайки само водещо въже, без плувни перки или допълнителни тежести. Това е изпитание, което изисква отлична техника на гмуркане и управление на плаваемостта.
Постоянна тежест (CWT/CNF)
Състезателите се гмуркат до определена дълбочина с (CWT) или без плувни перки (CNF), използвайки само собствените си сили, без да променят теглото си. Това е изпитание, което тества способността за спускане и изплуване под вода с едно вдишване.
Променлива тежест (VWT/VNF)
Практикува се с плувни перки (Variable weight apnea) или без тях (Variable weight apnea without fins). Целта е да се спуснете до възможно най-голяма дълбочина с помощта на баласт (геза), след което да изплувате със собствени сили с плувни перки или по въжето.
Апнея No limit (NLT)
Това е най-опасната дисциплина, в случай на дефектно оборудване, популяризирана от филма „Безкрайна синева“ (Le Grand Bleu), тъй като достига екстремни дълбочини. Дърпан надолу от утежнен баласт, гмуркачът се спуска, а изплуването се осигурява или чрез парашут, задействан от гмуркача, или с помощта на твърд поплавък.
Вижте цялото оборудване
Основни рекорди
Те се измерват или чрез продължителност на апнеята за статична и динамична апнея, или чрез дълбочина за останалите дисциплини.
- Статична апнея: Настоящият световен рекорд за статична апнея, с предварително вдишване на кислород, от 24 минути и 3 секунди, се държи от испанеца Алеиш Сегура Вендрел. Без вдишване на чист кислород, французинът Стефан Мисюд държи рекорда от 11 минути и 35 секунди.
- Динамична апнея: Световният рекорд за динамична апнея с плувни перки (DYN) е 300 метра, поставен от Матеуш Малина от Полша през 2016 г. За динамична апнея без плувни перки (DNF), рекордът е 244 метра, също държан от Матеуш Малина.
- Постоянна тежест: Световният рекорд за постоянна тежест с плувни перки (CWT) е 130 метра, поставен от Алексей Молчанов от Русия през 2019 г. За постоянна тежест без плувни перки (CNF), рекордът е 102 метра, държан от Уилям Трубридж от Нова Зеландия.
- Свободно потапяне: Световният рекорд за FIM е 125 метра, държан от Уилям Трубридж, поставен през 2016 г. Тази дисциплина подчертава техниката на спускане и изплуване без помощта на плувни перки, правейки постижението още по-впечатляващо.
- В No limit, настоящият рекорд за дълбочина се държи от австриеца Херберт Нич с 214 м.
Известните гмуркачи допринесоха за популяризирането на този спорт със своите постижения и медийно отразяване. Разбира се, говорим за Жак Майол и Енцо Майорка, чието съперничество и приятелство предизвикаха вълнение във филма „Безкрайна синева“. Гийом Нери го издигна до ранга на изкуство и свидетелства за красотата на подводния свят със своите приказни подводни видеа, Free Fall, Ocean Gravity и One Breath Around The World, заснети на затаен дъх с Жюли Готие. Други са по-тъжно известни като Лоик Льоферм или Наталия Молчанова, загубили живота си по време на тренировка. Можем да споменем и Стивън Кийнан, спасителен гмуркач, загинал, докато се опитва да спаси Алесия Зекини в известната Синя дупка в Дахаб. Документалният филм на Netflix „Най-дълбокият дъх“ (The Deepest Breath) му отдава почит и напомня за важността на безопасността и надзора.
Опасностите при апнеята
Опасностите при апнеята не винаги се проявяват при екстремни състезателни условия, а могат да възникнат по всяко време, както свидетелстват внезапните смъртни случаи на най-опитните гмуркачи по време на тренировка.
Напомняме, че никога не трябва да се гмуркате сами, нито по време на тренировка, нито дори да практикувате апнея на сухо сами.
- Синкоп (припадък)
Синкопът е следствие от хипоксия, причинена от липсата на въздух. Нуждата от дишане идва от нивото на CO2, което се повишава в кръвта и създава контракции в диафрагмата. Доброволното отлагане на този рефлекс чрез хипервентилация увеличава риска от загуба на съзнание. Кръвта се подкиселява и могат да се появят изтръпване, умора, гадене – предупредителни знаци за синкоп. Когато той настъпи под водата, гмуркачът поглъща вода и може да загуби живота си. Опасността е максимална при изплуване, между 7 и 0 метра, когато тялото изразходва последните си кислородни ресурси. Първият засегнат орган е мозъкът. Веднъж извън водата, партньорът е този, който духа в лицето на гмуркача, за да му напомни да диша.
- Белодробно притискане или Bloodshift
Над 30 метра гръдният кош не може да се свие повече, докато вътре настъпва истинско понижаване на налягането поради факта, че обемът на белите дробове намалява. Опразненото място трябва да бъде запълнено от приток на кръв. Това е форма на защита срещу разкъсване на вътрешните тъкани. Това изисква адаптация стъпка по стъпка към големите дълбочини и следователно трябва да се придобива постепенно, чрез тренировки.
- „Карпа“ (Carpe)
Доброволното практикуване на „карпа“ е рисковано, тъй като създава увеличаване на обема на белите дробове в гръдния кош и следователно свръхналягане в тях.
Рискът от увреждане на тъканите и съответно разкъсване възниква, когато въздушни мехурчета попаднат в кръвта:
- на нивото на белодробните алвеоли: риск от газова емболия
- между белите дробове и сърцето: медиастинум
- между белия дроб и неговата обвивка, плеврата, което води до пневмоторакс
- под кожата, което води до подкожен емфизем.
Историята на апнеята флиртува с човешките граници, съчетавайки древни техники и модерни постижения. Тази дисциплина продължава да се развива, разширявайки границите на това, което хората могат да постигнат под водата. Независимо дали става въпрос за спорт, научни изследвания или просто изследване на подводните чудеса, апнеята остава практика, дълбоко вкоренена в нашата история и нашата връзка с водната среда.
Открийте нашето пълно ръководство за апнея
Споделете тази статия
